Най-тайните проекти на американските специални служби

Учените и изследователите постоянно са ограничени в търсенето поради липса на финансиране. Но военните обикновено нямат проблеми с парите. В резултат на това тези инженери и учени, които работят за правителствени специални служби, могат да се занимават с много необичайни и интересни неща.

Всъщност те не носят отговорност за работата си. В края на краищата, дори най-големия провал ще бъде скрит под печат “Top Secret” и всички загуби ще бъдат отписани с лек удар на писалката.

Какво се случва в дълбините на ЦРУ, може само да се досетите. Американското разузнаване се признава за фалшифициране на слизането на Луната и за развитие с последвалото разпространение на смъртоносни вируси. Но има някои тайни проекти, които все пак стават известни на обществеността.

Най-тайните проекти на американските специални служби

“Орехче”. – Американците не са решили незабавно да тестват атомна бомба на техния континент. Първоначално тестовете бяха проведени в Тихия океан, на специални земи. За Съединените щати този подход беше доста полезен. В края на краищата експлозиите могат да се извършват без страх в огромна територия, отдалечена от човешките мегаполиси. Транспортирането на специалисти и материали до отдалечени разстояния обаче стана доста скъпо. Задачата е да се намери безопасно място на територията на страната, така че да не е далеч от мястото на разработване на ядрени оръжия. Учените работят върху него в Лос Аламос, Ню Мексико. Бе създаден проект, наречен “Nutmeg”, чиято цел бе да намери такова място. Изглежда, че пустинята в пустинята би била идеална възможност. Такова място бе намерено в Невада. Особено, тъй като вече са били построени писти, които са били използвани по време на ученията на Втората световна война. За съда е разпределен поземлен имот от 687 квадратни километра, притежаван от държавата. Днес тя е известна като тестовата площадка в Невада, а в нея най-чувствителната зона е “Зона 51”. Казват, че там те са ангажирани в изучаването на извънземен обекти.

Най-тайните проекти на американските специални служби

Проект “Aquiline”.

В началото на 60-те години американците решиха да започнат да се развиват и след това да тестват първите безпилотни контролирани самолети. В резултат на това въз основа на тези произведения са създадени самолети “Хищник”, които се използват в последните военни операции, по-специално в Близкия изток. Устройството е проектирано така, че да стане подобно и да прилича на птица орел или мишелов. В самолета имаше камера, която застреля всичко, което се случваше. Също така, устройството беше буквално пълнено с електронно проследяващо оборудване и сензори. Първоначалната цел на проекта беше да изучи мистериозния воден апарат, създаден от СССР и който, както стана известен с помощта на сателитни данни, беше тестван на Каспийско море. Досега проектът остава класифициран. И фактът, че “Акулине” трябваше да научи повече за нашия екраноплан, каза британски журналисти. Пробойникът е създаден и дори е преминал теста. Често обаче катастрофите по време на кацането принуждават властите да затворят тази програма.

Най-тайните проекти на американските специални служби

Проекти “Орнитоптер” и “Инсектоптер”. ЦРУ не даде идеята за успешно копиране на живи същества в технологиите. Какво може да е по-добре от дистанционно управляваните роботи, които очевидно не могат да бъдат разграничени от животни или птици? Проектът “Орнитоптер” цели точно създаване на апарат, копиращ птица. Той трябваше да се слее с природата колкото е възможно повече и да може да прокара крилата си като жива пернат създание. Малката дроуна трябваше да изглежда като обикновен черен цвят. Предполага се, че тази “птица” може да седи на прозорците и след това да направи снимки на всичко, което се случва в сградата. И проектът на инсекторът трябваше да създаде още по-малка машина. Външно трябваше да прилича на водно конче. Копирането на природата обаче беше доста трудна задача. В резултат на това ЦРУ избра просто да използва животните за своите разузнавателни цели. По-специално се използват гълъби със специални якички, в които е изградена камера.Но теглото на оборудването се оказва доста тежко за бедните птици. Връщаха се вкъщи, но го направиха пеша. Гълъбите просто нямаха сили да отплават. И тази посока на проекта беше окончателно затворена. Но най-странното научно направление е развитието на “Sound Kisa”. Подслушвателните устройства бяха имплантирани директно в домашни котки. Това развитие обаче беше изоставено, след като един жив агент премести колата, а вторият твърде далеч от дома, търсейки храна.

Най-тайните проекти на американските специални служби

Проект “57”.

След придобиването на ядрено оръжие беше необходимо да се проучат неговите свойства и способности. За целта са създадени няколко специални проекта. Това, по-специално, беше проведено на тестовата площадка в Невада. Имитация на случая се прави, когато в небето избухна самолет с ядрено въоръжение и в атмосферата се пръска радиоактивно вещество. Експериментът беше първият в Америка, който изпробваше “мръсна” бомба. Учените са изчислили, че когато детонация на експлозиви, обграждащи ядрена бойна глава, може да спре верижна реакция, но плутоний все още ще попадне в атмосферата. Въпреки това, със сигурност беше неизвестно, не беше ясно колко радиоактивен материал ще бъде освободен във въздуха и докъде може да се разпространи. Военните и специалните служби решиха, че провеждането на такива тестове е необходимо за страната, защото все повече и повече бойни глави започват да се появяват в самолета. В резултат на това рано или късно е имало катастрофа, включваща самолет, носещ ядрени оръжия. Така се случи, много по-рано, отколкото мнозина вярваха. За експеримента беше избран полигон, наречен Зона-13. На нея работниците поставят хиляди лепкави купи. Тези метални продукти се обработват с адхезивна смола. Тя трябваше да улови и задържа частиците плутоний, уловени в атмосферата след експлозия на въздуха. Създадени са псевдопечататели, които могат да покажат ефекта от експлозията в условията на градските сгради. Близо до тях са павирани пътища и дори паркирани коли. За да разберем как плутонийът ще засегне живите същества, в специални клетки са поставени 109 кучета, 31 плъха, 10 овце и 9 магарета. Експлозията настъпи на 24 април 1957 г. в 6:27 ч. Бойното поле беше взривено, за да се случи самолетна катастрофа. След утаяването на радиоактивния прах се оказа, че са заразени 895 квадратни акра. Плутоният е едно от най-опасните и смъртоносни вещества, познати на човека. Ако само една милионна от този елемент попадне в тялото ни, то ще доведе до смърт. В същото време плутонийът запазва своята смъртна опасност в продължение на 20 хиляди години. Благодарение на тези тестове учените научиха доста за действието на плутоний. Експерименталните животни помогнаха за това. Само тук резултатите от проучването останаха класифицирани. Американците установили, че плутоният не прониква дълбоко в почвата. Той се събира на върха, оставайки там. Проектът продължи една година, а зоната беше толкова инфектирана, че просто не си заслужаваше почистване. Да, това беше и е невъзможно. В резултат на това многоъгълникът беше затворен с бодлива тел и всички материали, включително автомобили, бяха изгорени.

Най-тайните проекти на американските специални служби

Д-р Фрислав.

Трудно е дори да се назове проектът, а по-скоро е мисия. През януари 1968 г. един бомбардировач B52G прелетя над Гренландия с тайна мисия. Изведнъж в самолета избухна огън. Почти всички членове на екипажа бяха спасени, скачайки с парашут. Апаратът се разби в ледниците на Гренландия. Но когато те удариха земята, взривни вещества експлодираха най-малко три ядрени бомби на борда. Мощна експлозия, разпространена върху голяма територия от тритий, уран и плутоний. Военните и специалните служби са изправени пред същия проект “57”, реализиран само на практика. Силен пламък разтопи леда и най-малко една бомба премина под лед към дъното на океана. Военните се опитаха да я намерят, но операцията не успя.Проектът “57” вече е дал достатъчно информация за това какво се случва, когато експлозив експлодира около ядрена бойна глава. Известно е, че радиоактивното вещество се разпространява в голяма площ. Въпреки това, военните и ЦРУ не очакваха, че ще трябва да се сблъскат с такова нещо толкова скоро. Следователно, просто нямаше група за бърза реакция, подготвена и оборудвана правилно, за да се елиминират последиците от такава катастрофа. И в Гренландия изпрати набързо събраната група от учени и военни, така че те се опитаха на място да се справят с най-тежкото радиоактивно замърсяване в историята поради експлозията на “мръсна” бомба. Екип, наречен “д-р Фрислав”, открил само половината от изхвърления радиоактивен материал. Специалистите разрешиха територията за 8 месеца. Събраха 10,5 хиляди тона радиоактивни фрагменти, лед и сняг. След това те били отведени в Южна Каролина, където впоследствие били унищожени. Операция “Сутрешна светлина”. – И тази изключително тайна операция е свързана с изчистване на територията на радиоактивно замърсяване. Само този път не бяха американците, а руснаците станаха източник. През септември 1977 г. СССР пуска сателит Космос-954 в космоса. Естествено, той трябваше да шпионира САЩ, наред с други неща. Ние висяхме на устройството около 4 тона. Само няколко месеца след пускането на устройството американците осъзнаха, че има проблеми. През декември експертите съобщиха, че Космос-954 започва да слиза от орбитата си. Ако СССР не предприеме незабавни мерки, апаратът ще падне на Земята. Анализаторите започнаха да работят, изчислиха, че в случай на бездействие на съветите, сателитът ще направи аварийно кацане на територията на Северна Америка. Администрацията на Картър прилагаше към СССР, нашите военни, бяха принудени да признаят, че около 30 килограма обогатен уран е на борда на съоръжението. ЦРУ и правителството на САЩ решиха да не докладват това на обществеността, за да не предизвикат паника. В края на краищата това може да доведе до изказвания на хората с неизвестни последствия. Обществеността не знаеше нищо за предстоящата катастрофа. Но по това време Америка вече имаше подготвен екип, който да реагира на такива инциденти. Хората бяха предупредени и започнаха да чакат изпълнението си веднага щом спътникът падна на Земята. Устройството наистина се приземи в Северна Америка. Това се случи на хиляда мили северно от Монтана, в канадската тундра. Много бързо експертите по радиоактивно почистване на района стигнаха до мястото на бедствието. Те са работили там няколко месеца, след като са успели да открият около 90% от всички останки на спътника. Още по-късно властите изчислиха, че ако е направил още един завой в орбита, той щеше да попадне в много по-населена територия на източното крайбрежие на Съединените щати.

Най-тайните проекти на американските специални служби

Проектът “Киви”. – 60-те години на миналия век отбелязаха състезанието за луната на две суперсили. Малко хора обаче знаят, че в близост до известната Зона-51 е друг класифициран обект – Зона-25. Там американски експерти подготвяха още по-силен проект – полет до Марс на ракета, използваща ядрено гориво. Тази идея е наречена NERVA. Космическият кораб “Орион”, предназначен за неговото изпълнение, трябваше да се превърне в висока сграда с 16 етажна сграда. Предполагаше се, че той може да достави 150 души на Марс едновременно за 124 дни. В началото на ракетата имаше огромен облак от радиоактивен прах, който щеше да генерира ядрени двигатели. При пълно натоварване то ще се нагрява до температура около 2 000 градуса и се охлажда с течен азот. Учените от Лос Аламос решават да проверят какво ще се случи, ако някоя от тези двигатели изведнъж експлодира. Този проект се нарича Киви. През януари 1965 г. този двигател се пуска с ядрено гориво и спира охлаждането. Когато реакторът се нагрява до 4000 градуса, той избухна. Силна експлозия разпръсна 45 килограма радиоактивно гориво на четвърт миля. Учените извадиха въздуха и измерваха количеството радиация, което се влива в атмосферата.Тези данни обаче остават класифицирани. И след пет месеца вече имаше истинска злополука – двигателят се прегряваше в състава на друг прототип, Фийби. Причината за експлозията е случайно празен контейнер с течен водород. Проект Kempster-Lacroix. Когато американците разработиха невидимите си самолети, проектът се нарича “Оскар”. Тогава всички нови технологии бяха създадени в “Зона-51”. Учените се опитаха да направят самолета да изчезне от радарното поле или да бъде толкова неприличен за тях. За тази цел са създадени материали, които могат да абсорбират лъчението от проследяващите устройства. САЩ използваха последните си разработки, свързани с космическото пространство, както и с най-новата електроника в проектите. Но след това последва заповедта на Кенеди да направи таен разузнавателен полет над Куба. Съединените щати бяха много нетърпеливи да намерят ядрени оръжия, инсталирани там от СССР. Самолетът все още не беше достатъчно готов, въпреки усилията на създателите му. За спешно решаване на проблема с невидимостта беше предложен проект Kemper-Lacroix. Учените са решили, че е необходимо да се поставят големи електронни оръдия отпред и отзад в самолета. Трябваше да застрелят цели йони от заредени частици. Те биха погълнали всички вълни, изпратени от вражеските радари. И така, самолетът щеше да стане невидим за тях. Въпреки това бързо стана ясно, че такова мощно излъчване би било фатално за пилота. Но учените не се отказват – създаде се специален защитен костюм. Първият полет обаче показа, че такова оборудване е прекалено неудобно и тромаво, което затруднява летенето на самолет. Тогава проектът Кемпер-Лакроа беше строго затворен.

Най-тайните проекти на американските специални служби

Проект “Тик и оранжево”. Сред многото проекти на американските специални служби имаше и очевидно погрешно, подобно на това. Една зле замислена и опасна идея беше да се извърши ядрена експлозия във въздуха. Проектът сякаш се е превърнал в визуална картина за това как луд учени с техните експерименти могат просто да унищожат цялата планета. Като част от програмата учениците решават да взривят две 3.8 мегатонни бомби в горната атмосфера над атола Джонстън, на 750 мили западно от Хавай. Бомба, наречена “Тик”, беше изстреляна на 50 мили над земята, а Оранжево – на 28. Америка искаше, като проучи последствията от експлозиите, за да разбере дали СССР прави нещо подобно. Огнената топка, създадена в небето, просто изгори очите на всички живи същества, които бяха на радиус от 225 мили от експлозията. Всички създания, които в този момент гледаха в тази зона без защитни очила, просто заслепени. Сред тях бяха стотици зайци и маймуни, които летяха в самолета в този момент. Неспокойни животни фиксираха главите си, така че да гледат директно на експлозията и не можеха да погледнат настрани. По-голямата част от пространството в Тихия океан е оставена без радиовръзка. Шокът от спектакъла беше толкова силен, че един от инженерите каза с ужас, че хората почти изгарят озоновия слой. Но дори преди теста, някои учени предупредиха, че ефектът от експлозиите може да бъде катастрофален. Независимо от това, военните продължават своя експеримент.

Най-тайните проекти на американските специални служби

Операция “Аргус”.

Американците продължават да извършват експлозии на висока надморска височина, като ги извършват този път в рамките на програмата “Аргус”. В рамките на това ракети с ядрени бойни глави стартираха за първи път от кораби. Това се случи през август и септември 1950 г. от страна на военен американски кораб, закотвен от брега на Южна Африка. Тогава ракетите Х-17 вдигнаха три бойни глави високо в небето наведнъж. Те избухнаха на височина около 500 километра. Човек може само да познае истинската причина за ядрените опити в космоса. Учените предполагат, че такава експлозия в магнитното поле на нашата планета, но над атмосферата, може да създаде мощен електронен импулс. Това може да създаде сериозни пречки за съветските междуконтинентални балистични ракети, ако понастоящем ще летят в Америка.Резултатите от експеримента обаче показват, че генерираният магнитен импулс все още не е достатъчно сериозен, за да повлияе по някакъв начин на ракетите. Така че проектът се оказа опасен, но в крайна сметка безполезен.

Add a Comment