Най-лошите страни на олимпиадите

В спорта има не само победители, но и губещи. Това е разликата между реалния живот и киното. В историята на съвременното олимпийско движение има много истории за победителите. Страните се състезават в отборното състезание, опитвайки се да заемат възможно най-високото място в него. Обаче, Олимпиадата има друга страна, по-тъжна. Има държави, които са обречени на ранг на външни лица. Медалният им багаж е празен, което не спира спортистите от ново начало. Мали (11 летни олимпийски игри).

Най-лошите страни на олимпиадите

За пръв път тази страна взе участие в летните олимпийски игри в Токио през 1964 г. Почти всички спортисти от африканската държава дори не се класираха. Оттогава насам африканската държава неизменно участва в най-големите спортни състезания по света, като изключението бе направено само за Монреал през 1976 г. поради бойкота. И най-големият успех в екипа на Олимпиадата в Мали постигна през 2004 г. в Атина. Тогава националният футболен отбор стигна до ¼ финалите на турнира, като загуби срещу италианците само в допълнително време, 4 минути преди края. Смелият отбор спря само на няколко крачки от медала.

Най-лошите страни на олимпиадите

Либерия (12 летни олимпийски игри). Тази страна произхожда от международното олимпийско движение от 1956 г. насам. Тогава в Мелбърн пристигнаха 4 атлети. Най-добрият успех бе 17-мото място на релейния отбор. Олимпиадата през 1980 г. в Москва бе запомнена поради факта, че делегацията взе участие в церемонията по откриването, но не се появи в началото. Дори стигна дотам, че олимпийците от тази страна в родината им просто бяха пребити заради лошите си резултати. Може би затова няма толкова много хора, които желаят да участват в най-голямото спортно събитие в света? През 2012 г. в Лондон единственият представител на Либерия заема 23-то място в десетилетието, като успя дори да изпревари трима състезатели. Мадагаскар (11 летни олимпийски игри, 1 зима). Историята на сушата на тази страна произхожда от 1964 г. в японския Токио. Поводът за гордост бе даден на Жул Рандрианари, който успя да спечели сравнително престижно 25-то място на маратона в Москва през 1980 г. И през 2006 г. на Зимните олимпийски игри се появи първата поява на известната африканска страна, станало в Торино. Тогава единственият спортист от Мадагаскар Матю Ренакакулон заема 39-то място в гигантския ски-слалом. Но в обичайния слалом черният олимпийски не можеше да свърши.

Най-лошите страни на олимпиадите

Малта (15 летни олимпийски игри).

Ако поражението на африканците е особено изненадващо, тогава намирането сред губещите на Малта е неочаквано. За пръв път в олимпийските игри в Амстердам през 1928 г. дебютира малка, но съвсем европейска държава. Малта се откроява, защото е единственият европейски член на МОК, който никога не е участвал в Зимните олимпийски игри. Вярно е, че въпреки концентрацията в летните спортове тук няма особен успех. През 1980 г. Малта дебютира в стрелба с лък, надявайки се да успее поне тук. Резултатите бяха красноречиви – Лео Портелли беше последният и Йоана Агиус показа предпоследния резултат.

Най-лошите страни на олимпиадите

Непал (12 летни олимпийски игри, 3 зимни олимпийски игри).

За първи път на Олимпиадата през 1964 г. Непал се яви в Токио. Оттогава насам членовете на екипа отчаяно се борят не дори за медали, а за навлизане в топ 20. В това отношение е уместно да се припомни “постижението” на Бхарат Сауад, който в Сеул през 1988 г. успя да стане 22-ра. В зимните спортове резултатите са много по-слаби. През 2010 г. колоритният скиор Дачири Шерпа завърши на 92-о място, зад разстоянието от 15 километра за 11 минути от победителя. Непалски спортист дори успя да надбяга трима скиори. Така че участието на Непал в Олимпийските игри все още съответства на мотото, според което победата не е най-важното. Мианмар (16 летни олимпийски игри).

Най-лошите страни на олимпиадите

. Олимпийският комитет в тази страна е създаден през 1947 г., а през следващата година екипът от Бирма дебютира в Лондон.Интересно е, че от 1948 до 1992 г. отборът защитава честта на Бирма и след това на Мианмар във връзка с преименуването на страната. Повечето от спортистите, извършени в далечната 1972 г., тогава делегацията наброяваше до 18 участника. Най-близкото до атлетите медалисти стигна през 2000 г. в Сидни, когато жените-халфове Вин Кай Ти и Вин Суе Су взеха 4 и 5 място съответно. И през 2004 г. спортистът Thin Thin Khaing стана участник в реалната драма в стрелбата с лък. Тя загуби в първия кръг само заради още три изстрела, които разкриха победителя. Боливия (13 летни олимпийски игри, 5 зимни олимпийски игри).

За пръв път тази страна се представи на Олимпиадата през 1936 година. Боливия отново участва в Игрите още през 1964 г. През зимните спортове имаше и голям пробив – от 1956 г. до 1992 г. Осъзнавайки, че тук спортистите не блестят, страната от 1992 г. престана да участва в зимната програма. Най-високият резултат на боливийските атлети е свързан с името на Мария Монастерио. Тази жена успя да спечели 17-то място в Пекин през 2008 г. в доста необикновена възраст за халфове – 38 години. Андора (10 летни олимпийски игри, 10 зимни). Тази малка страна също не участва успешно в летните и зимните програми. Андора участва във всички олимпийски игри, започвайки през 1976 г. Само едно редовно усилие не е достатъчно, страната е катастрофално недостатъчна за висококласни спортисти. Андора има само един удар в топ 20. През 1998 г. в Нагано Вики Грау успя да заеме 19-то място в слалома за жени. Но в гигантския слалом тя не можеше да завърши. Така че сега местни спортисти трябва да бъдат равни на тази цифра. Сан Марино (13 летни олимпийски игри, 7 зимни олимпийски игри).

За пръв път тази страна участва в игрите през 1960 г. в Рим, Италия. Екипът на Сан Марино през 1980 г. е бил на изслушване, но не по спорт, а по политически причини. Страната частично подкрепи бойкота на Съветския съюз, говорейки не под свое собствено знаме, а под олимпийското знаме. Но все пак пътуването до Олимпийските игри, въпреки че се състоя, не донесе медали. Но в Сан Марино те виждаха “флаг” на церемониите за награждаване. Но 17-годишният Стефано Касали успя да заеме 24-о място в състезанието за ходене, този резултат остава един от най-добрите за Сан Марино на Олимпиадата. Монако (20 летни олимпийски игри, 8 зимни олимпийски игри). Това европейско княжество може да се счита за главния губещ на Олимпиадата. Дебютът се състоя през 1920 г. в белгийския Антверпен. През 1924 г. Жулиен Мидечин спечели за своята страна бронзов медал в състезания в … архитектура! Не беше дадена спортна награда за проектиране на стадион в Монте Карло. Медалите в състезанията по изкуство за спорта обаче нямат връзка. Оттогава княжеството се бори твърдо за олимпийските награди. Дори участието в бобслей на самия принц Алберт II не помогна, най-доброто му постижение е 23-то място в Калгари.

Add a Comment