Най-известните пилоти

Двадесети век може безопасно да се нарече век на авиацията. Човекът успя да стане господар на небето с помощта на самолети като самолети. Изминаха малко повече от сто години и човечеството научи много известни пилоти. Някой слязъл в историята, правейки много за аеронавтика от научна гледна точка, поставяйки записи, откривайки нови възможности.

Има и пилоти, които са направили име за себе си чрез две световни войни. Такива пилоти станаха известни с факта, че са съборили десетки и дори стотици вражески самолети. Във всеки случай професията на пилота стана романтична и всичко това благодарение на най-известните й представители.

Най-известните пилоти

Райт Братя.

Вилбер (1867-1912) и Орвил (1871-1948) Райт се считат за изобретатели на първите в света самолети. За тези американци в повечето страни е заложено приоритетът на такова съдбоносно изобретение. Вярно е, че първенството се оспорва от Алберто Сантос-Дюмон. Апаратурата на братята Райт се оказа не само способна да се издигне във въздуха, но и да извърши контролиран полет. За пръв път нещо по-тежко от въздуха с двигателя беше във въздуха. Това се случи на 17 декември 1903 г. Няколко години по-късно братята Райт вече са създали първия самолет, който може да бъде практически използван. И нека експерименталната равнина на американците и не беше първият в историята, тези пилоти бяха първите, които го прелетяха. В резултат на това конструкцията на самолетите е предприела наистина сериозна стъпка. Основното откритие на братята е откриването на трите оси на въртене на самолета. Това позволява на пилотите да поддържат равновесието на самолета по време на полета и да контролират самолета. Трябва да се отбележи, че този метод се е превърнал в основен за управление на всички видове въздухоплавателни средства и остава такъв и днес. Ако по това време други тестери се съсредоточиха върху монтирането на мощни двигатели, братята Райт проучиха теорията на полета и принципите на контрола на самолетите. Те проведоха изследвания с аеродинамичен тунел, който позволи създаването на по-напреднали крила и витла. Изобретателите дори получиха патент за система за аеродинамично управление, която се извършваше с помощта на повърхности на самолета. И пилотите получиха техническите си познания, продавайки в магазините си велосипеди, печатни механизми, двигатели и друго оборудване. Сега първите самолети на братята Райт са в музеи, като национален паметник на САЩ. Въпреки че тези пилоти бяха повече изобретатели, те не се поколебаха да седят начело на необичайното по това време техническо оборудване. Луи Блерио (1872-1936). Както в случая с братята Райт, този пилот е изобретател и бизнесмен. Блерио е инженер от 1895 г., който се занимава с производството на фенери. Общото очарование с аеронавтиката не му минаваше – французинът първо построил орнитоптер, а през 1907 г. и първият му самолет. През 1908 г. Блерио успява да съзерцава умението да пилотира един от братята Райт, което го шокира. Друг очевидец, английския лорд Нортклиф дори учреди награда от хиляда паунда на онзи, който първо прекоси Ламанша в самолет. Смята се, че основният конкурент ще бъде Уилбър Райт. Въпреки това, той се завръща в Щатите, след неуспешен опит на французина Hubert Latam, Луис Блериот се изправи пред предизвикателството. 25 юли 1909 г. той се изкачи във въздуха, но в самолета започна да се разрушава на север. Пилотът обаче забеляза отклонение от маршрута и успя да коригира курса. След 37 минути полет, след като преодолее пътя от 23 мили, Блерио седна в Англия. Тази победа имаше големи последици за развитието на конструкцията на самолетите. Самият пилот стана първият французин, който официално получи титлата пилот. Мнозина вярваха, че дизайнът на френския моноплан е по-обещаващ от бипланерите на американци и англичани. Блерио успя да събере много поръчки за производството на самолетите си. Пилотът не се страхуваше да се опита да промени дизайна, направи рекорден полет на единадесетия си самолет, докато братята Райт донесоха творчеството си до съвършенство.По време на Първата световна война компанията Blerio пусна повече от 10 хиляди автомобила, много от които служат на факта, че самолетът е станал дори оръжие, но масивно. Петър Нестеров (1887-1914 г.).

В онези дни ръководството на самолетите беше много рисковано предприятие. Никой не знаеше наистина възможностите на новия инструмент, а самото му оформление остави много да бъде желано. Петър Нестеров живееше светъл и кратък живот, като беше способен да покаже на какво са способни самолетите. През 1910 г. артилерийски офицер е отвлечен от авиацията. През 1912 г. лейтенантът вече е направил първия си независим полет. На следващата година Нестеров бе ръководен от летящ отряд. Трябва да се отбележи, че този пилот също работи върху дизайнер. В онези дни подобрението на самолета беше рутинна и понякога дори необходима задача. Самият Нестеров модифицира самолетите си, разработи нови двигатели и дори планира да създаде едноскоростен високоскоростен самолет. Пилотът, притежаващ познания по механика и математика, имащ опит в аеробатика, теоретично доказва възможността за извършване на дълбоки завои, а след това практически го практикува. Това беше руският пилот през 1913 г., който направи затворен контур във вертикалната равнина. От мъртвата линия (верига Нестерова) започва ерата на аеробатика. 8 септември 1914 г. Петър Нестеров прави последния си полет. Той се опита да подкара самолета си да удари крилото на врага “Албатрос”. Въпреки това, пилотът неправилно изчислил и лесният му “морански” връх ударил врага. Сблъсъкът се оказва фатален за всички пилоти. И Нестеров слезе в историята и като първия пилот, който направи овен. Манфред фон Рихтхофен (1892-1918 г.). С избухването на Първата световна война воюващите партии започнаха да използват нови оръжия – самолети. Отначало те просто бяха ангажирани с разузнаването, но след това се появиха бойци. Най-известният пилот-ас на Първия свят става “Червеният барон”, Манфред фон Рихтхофен. За него имаше 80 вражески самолета, свалени. В началото на войната легендарният пилот се срещна в кавалерията. Тази линия войници обаче бързо го отегчава и през 1915 г. Ритхтхофен е прехвърлен на авиацията. Отначало той се занимаваше изключително с разузнаване. На 17 септември 1916 г. баронът сваля първия враг, поръчвайки чаша с гравирана дата на битка и вида на изстрелваните самолети. В резултат на това Ричофен натрупа 60 такива спомени. Пилотът, както и много от колегите му, беше доста суеверен. Преди всеки полет той получава целувка от любимия си, който станал дори особена традиция сред другите военни пилоти. През януари 1917 г. за сметка на Ричхофен вече имаше 16 спуснати превозни средства. Той е получил най-високата военна награда на страната – постановката “Pour le Merite”, на която е поверено ръководството на ескадрона “Jasta 11”. Червените му самолети изплашиха врага. В структурата на “Jasta 11” са включени много немски аса, включително Ernst Udet. Групата се намираше в палатки, недалеч от предната линия. За мобилността ескадрият дори се нарича “въздушен цирк”. Легендарният пилот умря на 21 април 1918 г., когато куршумът удари червения барон от земята. Шарл Линдберг (1902-1974). Първата световна война умря, конструкцията на самолетите се развиваше със скокове. Рекордите следват един след друг. През 1919 г. американският бизнесмен Реймънд Ортег предлага 25 хиляди долара на пилота, който ще направи първия полет от Ню Йорк до Париж. Джакпот се опита да разруши много пилоти, но или прекъсна полета, или умря. Чарлс Линдберг реши да се присъедини към състезанието. По това време той вече имаше своя самолет, опитът на независими полети. Линдберг намери спонсори, компания от Сан Диего специално го възложи да произведе едномоторен моноплан. В същото време самият пилот участва в дизайна. Самолетът се нарича “Духът на Сейнт Луис”. Първият сериозен тест за това се случи на 10-11 май 1927 г. Линдберг отлетя от Сан Диего в Ню Йорк за 20 часа и прекара нощта в Сейнт Луис. И на 20 май се проведе исторически полет.Линдберг тръгна от летище “Рузвелт” в Ню Йорк в 7:52 часа и в 17:21 часа в “Льо Бурже”. За този успех Чарлз Линдберг получи световна известност. Пилотът е първият в Съединените щати, на когото е награден Кръста на полетното заслуги. Заслугата на Линдберг е да се отбележи, че той продължава да популяризира авиацията. Пилотът привлича инвестиции в изследването на Робърт Годард, пионер на науката за ракетите. По искане на американските власти Линдберг посещава страните от Латинска Америка. Заедно със съпругата си пилотът обикаля по целия свят и разработва схеми за нови маршрути за авиокомпании. Линдбърг дори участва в развитието на изкуствено сърце. По време на Втората световна война пилотът посещава военен съветник и успява да извърши около петдесет манипулации, по време на които развива методи на автопилот. В следвоенните години Линдберг става генерал, пише книги, пътува, извършва обществени дейности, защитава природата. Амелия Ърхарт (1897-1937 г.). • С течение на времето авиацията започва да привлича жени и жени. Една от пионерите бе Амелия Ърхарт, смел писател, който отвори пътя към небето за най-справедливия пол. До 1920 г. Амелия получава брилянтно образование, научила четири езика. Съдбата на момичето се променя, когато през 1920 г. тя направи първия си полет като пътник. След като реши да стане пилот, Амелия опита много професии да плати за обучение. В същото време тя научила за авиацията всичко – от теорията на полета до дизайна на двигателя. През лятото на 1921 г. Еърхарт купува първия си самолет, а през октомври 1922 г. поставя първия си световен рекорд, като се изкачва на височина от 4300 метра. В резултат на нарастващата популярност на авиацията, името на смелия аерогант стана известно. През 1923 г. получава лиценз, ставайки 16-та жена с такъв документ. След полета на Линдберг в Тихия океан, е време жените да докажат, че са способни на това. Богата американска Amy Guest, привлече средства, но не можеше да лети. Тогава задачата беше настроена да намери смел и привлекателен пилот, който стана Амелия Еърхарт. 17 юни 1928 г., заедно с двама пилоти, отлетяла от Нюфаундленд до Уелс, макар и по-скоро като пътник. Въпреки това пилотът стана световно известен. Нейната слава тя се обърна към борбата за правата на жените, като ги привлече към традиционните мъжки професии, включително авиацията. Ерхарт стоеше в основата на търговския въздушен транспорт, непрекъснато пътувайки с лекции в цялата страна. През 1929 г. Ерхарт помогна за създаването на организацията на женските пилоти и стана първият й президент. Тя усвоява тежкотоварни автомобили, определяйки скорост от 197 мили в час. През 1932 г. Еърхарт направи един полет през Атлантическия океан, като стана вторият след Линдберг, който успя да го направи. Това постижение донесе пилота в световен мащаб и много награди. До средата на 30-те години на миналия век Ерхарт се е превърнал в един от най-известните хора в Америка. Тя е приятелка на семейството на президента, притежава много авиолинии и популяризира полетите. През 1937 г. Амелия решава да направи полет по целия свят, придружавана от навигатор Фред Ноонан. В Централния Тихи океан, близо до остров Хауланд, самолетът Амелия изчезна. Американският флот извърши мащабна операция за търсене, която стана най-скъпа в историята на флота. На 5 януари 1939 г. един смел пилот е официално признат за мъртъв. Следи от самолета никога не са били намерени, така че тайната на изчезването на екипажа е оцеляла досега. Валери Чакалов (1904-1938 г.).

Когато Чалъв за пръв път видял самолета, той бил на 15 години, а той работеше като стрелец на кораба. След това той достигнал до пилотската школа, като се научил да пилотира, стрелял, бомбардирал и маниерите на въздушния бой. През 1924 г. пилот на военни бойци е влязъл в ескадрона в Ленинград, кръстен на Нестеров. Там Чакалов се показа не само като смел пилот, но и като натрапчив. Заради рисковите си каскади във въздуха пилотът многократно е бил спрян от ръководството от практиката и веднъж дори е прелетял под моста.Военната кариера Чалъв не работи – беше осъден за пиянски боеве, а след това неговата ливадност завърши с инциденти. Само по искане на висшето ръководство на армията пилотът не е бил в затвора, а в резерв. От 1933 г. Чжаков се премества в нова работа – тестов пилот на Московския авиационен завод. Тук, през ръцете на пилота, преминават много опитни автомобили, той самият развива нови аеробни фигури – въртене нагоре и бавен варел. През 1935 г. пилотите Чалъв, Байдуков и Беляков предложиха на страната да поеме от СССР в САЩ през Северния полюс. Сталин обаче предложи първо да преодолее друг маршрут – от Москва до Петропавловск-Камчатски. За този успешен полет през 1936 г. целият екипаж получава наградата “Герой на Съветския съюз”. Чалъв стана национален герой. И през 1937 г. един и същ екипаж в трудни условия прелетя през Арктика във Ванкувър, Вашингтон. Смелият екипаж бе ​​посрещнат от цяла Америка, президент Рузвелт ги прие. Чалков става народен народен представител на СССР, а самият Сталин го кани да ръководи НКВД, но пилотът отказал. На 15 декември 1938 г. тестовият умрял, летял на нов боец ​​I-180.

Най-известните пилоти

Ерих Алфред Хартман (1922-1993 г.). Втората световна война създаде нови пилоти за герой. И ако Покришкин и Кожудъб бяха възхвалявани в съветските медии, тогава западната преса определено счита, че германецът е най-добрият ас, Ерих Хартман. В края на краищата, по време на неговите 1525 битки, той успя да събори 352 самолета, от които само 7 не бяха съветски. В предвоенния период Хартман пилотираше планери, присъединявайки се към Луфтвафе през 1940 г. През 1942 г. завършва пилотните курсове и е изпратен на Източния фронт. Ерих се оказа добър снайперист и усърден студент, успял да усвои перфектно техниката си. Хартман имаше щастието да влезе в известния ескадрон на изтребителя JG 52, където беше заобиколен от известни аса. Младият пилот бързо прие тактиката на успеха. Не търсеше да влезе в кръговото кръстовище с вражески бойци, предпочитайки да атакува от засада. Хартман обърна специално внимание на първия удар. До октомври 1943 г. за сметка на асото имаше вече 148 разбити самолета, той вече успя да застане зад фронтовата линия, да избяга оттам и да вземе рицарско кръстче. Такива бързи успехи дори принудиха седалището на Луфтвафе да провери победите на пилота, но всички те бяха потвърдени. На 17 август 1944 г., според броя на победите, Хартман преминал другаря си Герхард Баркхорн. След седмица броят на свалените самолети беше 300. Затова Хартман получи награда за диамант Рицарски кръст. Последната му победа, легендарният асо, достигнала 8 май 1945 г., след подписването на германското предаване. След войната пилотът е в съветски плен, където е осъден на 25 години затвор. През 1955 г. Хартман е освободен по-рано, той се завръща в Германия, където обучава пилоти.

Най-известните пилоти

Иван Кожедуб (1920-1991 г.). Иван Кожедуб стана най-известният съветски ас на Втората световна война. Подобно на много съветски младежи по покана на държавата, бъдещият пилот беше ангажиран в аеро клуб. Войната го улови като инструктор на Чугеевската авиационна школа. Постоянно бързаше да отиде на фронта, Кожудуб само през март 1943 г. успя да заспи там. По това време съветските пилоти са натрупали боен опит и самолетът става конкурентен. Само на 6 юли 1943 г. по време на битките по Курск Блодж, през 40-те години Козедуб свали първия си самолет. На 4 февруари 1944 г. пилотът получава титлата Герой на Съветския съюз за 20 свалени немски самолета. Още през август той е бил открит от втората звезда, докато Асото е вкарало 48 вражески автомобила. За разлика от Хартман, съветският пилот предпочиташе да отваря огън отдалеч, без да се доближава до врага. Иван Кожедуб се срещна с Победата в ранг “майор”, като събори 62 самолета. Самият той не беше ударен веднъж. На 18 август 1945 г. знаменитият асо получава своята трета звезда на героя.След края на военните действия Кождедуб продължава да служи в авиацията, завършва Академията на ВВС, а след това и Академията на Генералния щаб. По време на войната в Корея, Коздедуб отново беше начело, този път вече като командир на дивизия. През 1985 г. известният пилот става Air Marshal. Марина Попович (родена през 1931 г.).

През 1951 г. момичето завършва авиационно техническо училище в Новосибирск, като става инструктор. Страстта към летенето беше толкова поразителна, че Марина имаше право да служи в армията, за да може да контролира реактивните бойци. От 1960 г. Попович започва да пилотира въздухоплавателни средства от този клас, като скоро се превръща в единствената женска изпитателка на 1-ви клас. Марина дори посети кандидат за космонавти. Пилотът на MiG-21 беше първата от жените, която преодоля звуковата бариера. През последните няколко години тя е успяла да установи 102 световни рекорда, подобни постижения са станали нейната работа. Това са записи за скоростта и обхвата на различните въздухоплавателни средства и техните класове. В същото време, десет от нейните записи, жената постави зад волана на гигантския самолет Антей. Не е случайно, че Марина Попович е член на легендарния американски клуб “99”. Като цяло известният пилот е овладял повече от 40 вида самолети, за чиято чест е дадена и една звезда в съзвездието “Рак”.

Add a Comment